петък, 17 март 2017 г.

® РИЧИ ВАЛЕНСА, ЕРИК КЛЕПТЪН, ЕЛТЪН ДЖОН И ОЩЕ НЕЩО... ®.


Ричард Стивън Валенсуела , известен като Ричи Валънс (Ritchie Valens), е американски певец и текстописец от мексикански произход, един от пионерите на рокендрола, първата мексикано-американска рокендрол звезда. Роден е в Пакойма, район на град Лос Анджелис. Неговата кариера продължава само осем месеца, но за това време той успява да създаде няколко хита, между които „Ла Бамба“ и „Дона“.
Умира при катастрофа с малък самолет в Айова на 3 февруари 1959 г. заедно с музикантите Бъди Холи, „Биг Бопър“ Джайлс Пери Ричардсън и пилота на самолета Роджър Артър Питърсън. Този ден се помни като „Денят, в който музиката умря“ (The Day the Music Died). През 2001 година е включен в залата на славата на рокендрола. Има и прекрасен филм за него и любимата му, за която е и песента "Дона".......










НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

сряда, 8 февруари 2017 г.

"ГЪЛЪБО" . МИРО


"Гълъбо"
Текст и музика: Вида Пиронкова
пиано: Людмил Ангелов
виолончело: Анет Артинян
вокали: Миро (Мирослав Костадинов)
Людмил Ангелов свири на роял "Steinway and Sons"





НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

вторник, 17 януари 2017 г.

ЧЕРНИЯТ ПАПА – НАЙ-МОГЪЩИЯТ ЧОВЕК НА ЗЕМЯТА

Адолфо Николас, новият Черен папа на йезуитския орден и неговите шест генерала контролират „Белия папа” – папа Франциск и Ватикана. Също така, илюминати, ционисти, глобалния елит, Съвета по външни отношения, масони, Комитетът на 300-та и Съвета на Трент. Йезуитите контролират тамплиерите, Рицарите на Колумб и рицарите на Малта, ЦРУ, ФБР, СБУ, НСА, ASIO, МИ-5, МИ-6, NCIS, ФСБ, DGSE, Мосад и всяка разузнавателна агенция в света. Te са проникнали във всички правителства: Обама, Блеър, Цзинтао, Франсоа Оланд, Шимон Перес, Петро Порошенко и т. н. Те са само марионетки, които изпълняват йезуитските поръчки. Новият световен ред е план за глобален тоталитаризъм.




НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

събота, 31 декември 2016 г.

Ω ПАРАЛЕЛНИ СВЕТОВЕ. - САМО ЛЕКО ПОБУТВАНЕ. Ω


Физическата материя е постоянно на ръба между две реалности. Единственото, което трябва да направим, за да я накараме да премине границата, е да я побутнем лекичко, и автоматично, ще я запратим във времепространството. Ето така на­шите бъкиболи и са успели да се превърнат във вълна само чрез един удар в стенатаПротоните, неутроните, електроните и ато­мите в квантовия свят непрекъснато се удрят в разни неща. Не е задължително да видим атомите как изчезват от твърдо тяло, преминавайки във вълни, но щом веднъж осъзнаем, че те правят именно това, става ясно, че и други са наблюдавали това явле­ние и са го измерили.
Например доктор Николай Козирев е открил, че дори само удрянето на даден предмет в твърда повърхност намалява тег­лото му. При един от опитите си той удря топка в оловна пла­ка, като преди и след удара я претегля. В друг случай изпуска парче олово върху каменен под. Някои от атомите прескачат във времепространството само от удара и предметите вече имат по - малко тегло. „Експериментите показват, че дефектът в теглото не изчезва автоматично след сблъсъка, а намалява постепенно - в интервали от около 15-20 минути.“ Това означава, че с успоко­яването на атомите липсващото тегло постепенно се завръща. Те не се връщат автоматично към светлинна или субсветлинна скорост - забавянето трае от 15 до 20 минути. Което на свой ред подсказва, че си имаме работа с течен поток между нашите две паралелни реалности“ на пространсгво-времето и времепрос­транството.
Но дори и удрянето на предмети в други не е задължително. При друг свой експеримент Козирев установява, че обикновеното разтърсване на обекта тридесет пъти с ръка е достатъчно, за да накара теглото да намалее. А най-странното от всичко е, че тегло го не се връща в равномерна, гладка крива. Връща се на леки подскоци. Всеки път, когато теглото внезапно се промени, най-новото увеличение на масата остава пропорционално на ос­таналите. Всяка промяна в теглото е пропорционална и на общо­то количество маса, която е изчезнала първия път.
И ако това ви се вижда объркано, най - лесният начин, по който може да си го обясним, е чрез един хипотетичен пример. Ако удрим силно някое тяло и то изгуби, да речем сто милиграма, първоначално ще възвърне десет милиграма. После чакаме... и нищо нс се случва. А след това, внезапно тялото изведнъж се сдобива с още десет милиграма. След това пак известно време нищо не се случва. После пак се добавят десет милиграма. И това продължава да се случва в продължение на петнадесет до двадесет минути. Козирев казва: „Успяхме да постигнем петор­ни и дори десеторни ефекти.“ Освен това установява, че тази та­ка наречена квантизация всъщност се случва „при почити всички експерименти“. И така, отново се сблъскваме с една от основ­ните характеристики на физическата материя. Когато атомите се връщат обратно от времепространството, не го правят равно­мерно - сякаш във всеки атом има различни пластове. И всеки от тези пластове се връща самостоятелно, след като се е забавил достатъчно, за да пресече границата на светлината. Това означа­ва. че отделните атоми могат да бъдат едновременно във и извън нашата реалност, при това по едно и също време. Всичко зависи от пласта, който наблюдаваме. Всичко това ще придобие много по-голям смисъл, след ако обсъдим геометричните нива, кои­то откриваме във всеки атом.
И така, основната идея е, че при удряне, подкачане или до­ри разтърсване на определено тяло някои от атомите му се из­стрелват във времепространството и част от теглото му се губи. Това обяснява също така и мистериозния опит на доктор Брус Депалма с въртящите се сачми. Депалма работел за „Полароид“ в отдела по фотографски науки и едновременно изнасял лекции в Масачузетския технологичен институт. Един от неговите сту­денти искал да провери дали има някаква разлика между ефекта на гравитацията при въртящ се обект и при невъртящ се такъв. С цел откриване на отговора Депалма измислил експеримент. Побутват с абсолютно еднаква сила две сачми с диаметър от по два сантиметра - нещо, което в обичайния случай трябва да ги нака­ра да отскочат и да паднат при абсолютно идентична траектория. Единствената разлика между тях е, че Депалма използва ръчен рутер, за да накара едната от тях да се върти с 18 000 оборота в минута, или 300 оборота в секунда определено висока скорост. А след това ги изстрелял в тъмното, като фотографирал резул­татите. Резултатите са изнесени в официалния сайт на учения.
След като повторихме това множество пъти и анализи­рахме паралелните траектории на сачмите, документирани фотографскиустановихме, че въртящата се сачма описа по висока траекторияпадна по-бързо и достигна по-бързо нулева­та   точка в траекторията си, от невъртящата се сачма.
Тъй като въртящата се сачма се е издигнала по-високо, това очевидно означава, че е станала по-лека. А след като е паднала по-бързо, отколкото обикновената гравитация би позволила, то­ва подсказва, че в този момент тя се е движела и малко по-бързо. Депалма няма представа какво точно е накарало първата сачма да се издигне по-високо, но ако се досетим за отговора, парчен­цата ще се подредят. Нерц наблюдава същото, когато удря свои­те бъкиболи в стената. Вижда го и Козирев, като удря сачми и непрекъснато проверява теглата им. Към този списък можем да добавим и Гинзбург и ето, че вече разполагаме с перфектната теоретична рамка: - в мига, в който частицата се раздвижи, част от нея се трансформира в чисто Поле.
Депалма установява, че дори не е необходимо да изстрелва­ме сачмите във въздуха - дори обикновеното спускане право на­долу, от височина два метра „систематично демонстрира малък, но значителен и напълно осезаем ефект“, ако едната от тях се върти с висока скорост. Депалма публикува резултатите си през 1976 година в „Журнала на Британската научна изследователска асоциация“. Разказва за тях и на доктор Едуард Пърсел: - един от най-добрите експериментални физици на Харвард Доктор Пър­сел автоматично си дава сметка за важните научни импликации на тези резултати. Според Депалма, след като размишлявал вър­ху резултатите известно време, Пърсел отбелязал: Това ще про­мени всичко!“ В доклада си от 1977 година относно експеримен­та с въртящите се топки Депалма разкрива, че е изхождал от същата концепция като Козирев:
Тук главната ни цел е времето като проявление на една много по-дълбока и много по-базисна сила. Инерцията на пред­метите определено има връзка с времевата енергия, която протича през тях.“
Да, със сигурност звучи почти същото.

До тук единственото, което разбрахме, е как се създават дреб­ни ефекти, за които са необходими специални лабораторни апа­ратури, което не е особено вълнуващо. Как обаче стават тези интересни неща в по-големи мащаби? За да открием отговора, се налага да се върнем отново към гравитацията и да я огледаме. Да си припомним още, че според модела на Дюи Ларсън единстве­ното, което съществува на този свят, е гравитацията. Атомите и молекулите не са нищо друго освен водовъртежи в рамките на енергийното поле, което наричаме гравитация.

НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

вторник, 27 декември 2016 г.

ТАЙНАТА СКРИТА ОКОЛО ЕГИПЕТСКИТЕ ПИРАМИДИ


Съществува един документ: „Изумрудените таблици на бога Тот”.
За тези таблици е написано много. Ще Ви приведа един цитат: /преводът е мой за което се извинявам/.

Сега ще ти съобщя знамение, по - древно, даже от мисълта на твоята раса. Знай ти, че ние сме Велика раса имала и имаща знания, който са много повече от човешките. Мъдростта ние получихме от раси родени от звездите - мъдрост и знания на много превъзхождащи човешките. Долу при нас са слизали майстори на мъдростта, също много повече превъзхождащи нас, както аз теб. Записвай ти сега докато ти давам мъдрост. Използвай това и ще бъдеш свободен.
Знай ти, че с пирамидите създадох Ключове, които ще ти покажат пътя в живота. Да, рисувай, ти, линия от големия образ създаден от мен, към върха на пирамидата построена като порта. Рисувай ти от другата пирамида но в същото направление и ъгъл. Копай там и търси това, което съм скрил. Там ще намериш подземен вход където има тайни скрити още преди
вие да станете хора
.”



Тука точно ни е показано положението на оставеното ни „наследство”, къде и на каква дълбочина.
И още един важен въпрос.
Ако намерим „наследството”, то трябва ли да го отваряме? Няма ли да отворим приготвената за нас „кутия на Пандора”? Древногръцкият мит звучи за нас като предупреждение। Когато Пандора отворила съда, връчен и от боговете, в който били заключени всички човешки пороци и нещастия, по земята се разпространили болести и бедствия. Само надеждата останала тъй като Пандора затворила капака. Така хората били лишени даже от надежда за по добър живот.

Може всичко да е съобразено с неимоверното любопитство на хората? Трябва да помним, тука ние имаме работа с далеч по развита цивилизация. Затова трябва добре да си отговорим на някои въпроси. Къде са се дянали тези умници? А ние сме оцелели, защо?

Стрелките на часовника в Гиза са спрели в момент на ужасна катастрофа, в момента на гибелта на велика цивилизация.


Николай Николов